Мое сърце...

Откъси от "Писма до моето Сърце":
"Мое сърце, аз никога няма да те съдя и критикувам. Аз никога няма да се срамувам от това, което ще ми кажеш. Аз знам, че ти си любимото дете на Твореца и че Той те е заобиколил с величествено и любящо сияние.
Аз вярвам в тебе, мое сърце.
Аз съм на твоя страна, и винаги ще моля благословения в молитвите си.
Аз моля ти винаги да намираш помощта и подкрепата, от които имаш нужда.
Аз вярвам в тебе, мое сърце.
Аз вярвам, че ти ще разпространиш своята любов за всеки, комуто тя е нужна или който я заслужава.
Моят път - това е твоят път и така ние заедно ще стигнем до Светлината.
Аз те моля, довери ми се.
Знай, че аз те обичам и че се опитвам да ти дам свободата, която ще ти помогне да продължиш да биеш радостно в гърдите ми.
Аз ще направя всичко, ти никога да не чувстваш неудобство от това, че постоянно съм около тебе"...

Свърши се...

Това е. Край. Свърши се...
Пак съм на кръстопът и пак не знам накъде да тръгна и какво да направя.
Само една детска усмивка ме държи жива и на повърхността.
Само едно детско "Обичам те много..."

Искам да живея отново, да се смея, да пътувам... да срещна някого...
Да бъда обичана и да обичам...

Но засега поне имам тези детски невинни очи, в които мога да потъна...
Добре, че са те.

Моля те, не идвай повече...
Чуваш ли, много те моля, не идвай!
Повече не мога... не мога всяка сутрин да се преструвам, че не ми пука, че ми е все едно, че си живея чудесно и че светът отново е едно нормално място... Нито да се правя, че не забелязвам всеки ден следите от щастието ти навсякъде по теб - в самодоволната ти и предизвикателна усмивка, във веселото ти подсвиркване, в желанието ти да излезеш възможно най-бързо през вратата.. Просто повече не идвай...
Знам, че ще дойде време, когато вече няма да боли и поглеждайки назад, няма да ме присвива стомаха, но това време още не е дошло и аз още не съм готова. Затова, не идвай.
Изчакай малко да се съвзема, да стъпя на краката си, да се изправя отново и да успея да тръгна по своя път... далеч от тук...
...Нямам нужда от нищо, нищо от теб... повече не.
Само любовта ми липсва, но тя вече не живее тук...
Защото любовта не умира... тя не изчезва просто така. Може хората да се преструват с години, че я няма, че не я забелязват, но тя е там и винаги намира начин да напомни за себе си. Нищо че започваме да живеем нов живот и уж всичко отначало и начисто, но тя си остава там завинаги и чака... да чака с едва мъждукаща надежда да дойде ден... някой ден, някой да я събуди отново...
Разбира се, ако любовта е била истинска, а моята беше...

Малко повече за мен

П.С. Започнах този блог в един многo тежък за мен момент, но оттогава мина много време и изтече много вода... И вечe се вълнувам от нови неща - вижте какви: http://greennotesblog.com/
Все пак, понякога, когато ми се прииска да "излея" мислите си на белия лист, пак ще се връщам тук...
А  иначе моето лично "чудо" скоро навърши седем...

Останало от 2009г.: Скоро прочетох в една книга как една жена в привидно затруднено положение (сама с 3 деца, на половин работен ден, ипотека и сума ти други разходи и задължения) започнала да си записва нещата, за които мечтае. Нарекла тези записки "Книга на мечтите на..." следва името й, което в случая няма значение. А за по-голям ефект сложила снимки на така мечтаните от нея неща. Разбира се, както можете да се досетите тя е американка и разбира се, мечтите й започнали да се сбъдват една по една. Но най-интерсеното в случая е, че те се реализирали по абсолютно същия начин, по който тя си ги представяла докато избрала снимките, за да визуализира най съкровените си блянове.
Така че, дали е вярно или не, в случая няма толкова голямо значение. По-важното е, че силата на вярата може да направи много - вярата в себе си, вярата в чудеса, вярата, че цялата вселена те подкрепя. Трябва само много силно да искаш и да вярваш.
Моето "чудо" е вече на 3 години...
Това е.
Дописане...
Дакини

Между другото Дакини означава ангел на тибетски, не че аз претендирам да съм такава, просто ми се иска да има повече ангели в живота ни..