Природата е удивителен
художник... и макар това да звучи доста изтъркано и банално, всъщност си е
вярно. Особено през есента - в топлите и слънчеви есенни дни, когато последните
остатъци от лятото отстъпват бавно и постепенно и есенната палитра изпъстря всичко
наоколо. Слънцето се оглежда в светложълтите багри на листата, а червеното дава
топлина. Кафявото и охрата носят мирис на пръст и току-що запалено огнище.
Обичам да крача по есенните
пътеки и алеи, по които е постлан мек килим от листа и зрението ми ликува в
този парад на цветовете. Удивителната тишина и мекото докосване до листата носи
усещане на покой и съвършенство, а това си е чиста проба медитация, но
медитация не само на ума и тялото - в нея вземат участие всички други сетива. Очите
се къпят в цветове, ушите почиват в тих унес, а уханието на пушек и влажна
пръст придава едно запомнящо се усещане на есенната разходка.
Сигурно си мислите, че
сетивата все пак са повече - не, не съм забравила вкуса. Вие каква вкусова представа
имате за есента? Моята е за прясно изпечена тиква, топли кестени или карамелизиране
ябълки... с това свързвам есента, но напоследък и с тиквените фенери. Все пак е
забавно да се костюмираш и да се преструваш на страшен, почти като в детството
нали?
Или както казва Пипи Дългото
Чорапче - „Нека треперят всички призраци!“
Happy
Halloween!
