Това е. Край. Свърши се...
Пак съм на кръстопът и пак не знам накъде да тръгна и какво да направя.
Само една детска усмивка ме държи жива и на повърхността.
Само едно детско "Обичам те много..."
Искам да живея отново, да се смея, да пътувам... да срещна някого...
Да бъда обичана и да обичам...
Но засега поне имам тези детски невинни очи, в които мога да потъна...
Добре, че са те.
