Курабийки

Мирисът на курабийки е мирисът на моето детство. Заскрежени медени сладки за Коледа и курабийки поръсени с цветна захар за Великден - това беше ритуал, който превръщаше празника в магия - в тайнство, което очакваш с трепет. 

Как искам да се върна там, да отворя вратата, да чуя стъпките си по плочника и да се почувствам у дома... Защото където и да бях, където и да ходех, винаги имаше едно място, което ме зовеше и аз знаех - там са хората, които ме обичат, там е моят дом… Това място вече го няма, няма ги баба и дядо и тяхната доброта, която ме крепеше винаги в трудни моменти…

Липсва ми това време, липсва ми детството и аромата на печени ябълки в печката - нищо, че тогава не ги обичах, а сега давам мило и драго за това...Липсва ми двора със сезонните ухания - пролет, лято и есен, градината винаги беше пълна с цветя във всякакви багри и аромати. Липсват ми смокините, вишните, крушите и нара, който придаваше на пейзажа екзотичен привкус...но, най-вече ми липсват приключенията и мечтите - чисти като нашите детски души, прекрасни и вълнуващи, без ограничения.

Сега има само бетон, тухли и сериозни неща - спешни задачи, пари, сметки и други скучни неща, които все повече ни отдалечават от детството… Само понякога, когато онова гласче, което вика „мамо“ от другата стая ме призове, отново се връщам там. Яхвам крилете на въображението и тръгваме на ново приключение, стените изчезват и ние сме в нов, вълшебен свят, където всичко е възможно. Новата история има нови герои, но за мое щастие и на мен ми е „позволено“ да участвам в нея.

Досънуване мое дете, приятно приключение и ще се срещнем там…

А утре може заедно да направим курабийки.