Обаче
сега няма да се връщам назад, няма да говоря за "преди", за катарзиса
и "възкръсването" от пепелищата на собствената си душа. Искам да
споделя за "завръщането" - колко чудесно, прекрасно и вълнуващо е да
си отново себе си. Прилича на прохождането на дете, но и едновременно на карането
на колело, за което казват, че никога не се забравя... Защото уж си забравил, ама не съвсем, а някак интуитивно знаеш...
Сетивата
заживяват нов живот, сякаш досега са спали зимен сън, а жаждата за приключения
и емоции може да се сравни само тази от детството и юношеството.
На колко хора се случва да им бъде даден втори шанс
и колко от тях се възползват и го оценяват? Знам само, че ако не си научим
урока, следващия път нещата пак се повтарят… От този омагьосан кръг има само
един изход - да не се приемаш много на сериозно и да се опитваш да живееш „сега“
- да “изпиваш” всеки миг, всяка секунда и да я изживяваш с любов…
И още нещо, „за десерт“ - не очаквайте тези, които
обичате да се като вас - те могат да бъдат само себе си и да гледат през
собствените си очи. Ако не проумеем тази простичка истина, винаги ще бъдем
разочаровани.
