Любовта е дълготърпелива...

...Любовта е дълготърпелива, пълна с благост,

любовта не завижда, любовта се не превъзнася, 
не се гордее, не безчинствува, не дири своето, 
не се сърди, зло не мисли

на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява, на всичко вярва, 

на всичко се надява, всичко претърпява.

Любовта никога не отпада.

Love is patient and kind; 
love is not jealous or boastful;  
it is not arrogant or rude. 

Love does not insist on its own way; 
it is not irritable or resentful;  
it does not rejoice at wrong, but rejoices in the right. 

Love bears all things, believes all things, hopes all things, endures all things. 

Love never ends; 

"Химн на любовта", Послание на ап. Павел до Коринтяните, гл. 13.

Днес започвам да проумявам посланието на "Химна на любовта"... впрочем този текст винаги ми е допадал, но може би досега не съм успявала да "вникна" и да "усетя" смисъла му... Не съм получила прозрение, просто постепенно картината ми се изяснява, воалът се повдига и вече знам, просто знам.

Едно уточнение - макар да съм възпитана в християнски дух и почитам Исус като Учител, не възприемам догматичността на световните религии и църковните канони. Ако Божествената Любов е безусловна, тогава не би трябвало да ограничава и наказва хората, или да достига само до "избрани" и "просветени" - Любовта е за всички. Кроткост, мъдрост, липса на гордост - това е лицето на Любовта. Чистата любов е градивната сила, която движи Вселената, а обратната сила е Страхът в нашите сърца. Ние сами поставяме страх в сърцата си, защото вярваме в ограничеността си, а нима това не е основният метод за разделение на всички религиозни институции? Създадени по божествен "образ и подобие", ние сме "венеца на творението" - тогава как бихме могли да бъдем ограничени? Следователно и страх няма, всичко е плод на илюзията в нашите глави, или както прочетох наскоро - "там няма нищо".

Храмовете са в сърцата на хората и навсякъде, където усещаме "свещенноста" на мястото. Разделението на хората, продиктувано от различията на религиите или отделните църкви е отдалечаване от самата човешка същност... а тя е чиста и безусловна Любов. И тук иде реч не само за любовта към човешко същество, за безусловната любов към дете или към всичко живо, но и за космическата любов - градивната сила на вселената, онази сила, която създава светове...

Тя е вътре в нас и само чака да бъде освободена за избликне навън. Усещате ли я?

Аз СЪМ, ти СИ, ние СМЕ  - Любов и Светлина.